Аристотел и стремежът към познанието

Книга осма от поредицата „Философия за всеки“. Древногръцкият философ Аристотел е смятан за един от най-големите гении на своето време. Наричат го „баща на науките“, защото е сред малкото личности в човешката история, изследвали почти всяка тема на съвремието си. В науката той изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология, метеорология и физика. Във философията пише за естетика, етика, икономика, метафизика, обществознание, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с образователни методи, чуждоземни обичаи, литература и поезия. Съчиненията му са на практика енциклопедия на древногръцкото познание, а с трудовете си той обогатява всеки дял от философията и поставя началото на формалната логика.

Аристотел дълго време е ученик на Платон, но по-късно се разграничава от идеите му и създава собствена школа. Бил е и главен наставник на Александър Македонски преди възкачването му на трона.

За самоусъвършенстването на човека

Един ранен следобед Аристотел провеждал обичайните си занимания със своите ученици. Всички се разхождали из алеите на прекрасните градини на школата и дискутирали различни философски проблеми и аспекти на човешкия живот.
Един от най-младите ученици на Аристотел непрекъснато задавал въпроси на мъдреца относно правилния начин на живот и пътя към самоусъвършенстване, който всеки човек може и трябва да измине.
– Кажете ми, учителю – попитал младежът – какво е необходимо, за да възтържествува разумът над чувствеността в живота на един човек?
Аристотел се усмихнал и отговорил:
– Не за първи път чувам този въпрос. Самият аз много пъти съм се питал и съм търсил отговори от своя учител Платон. Той смяташе, че тялото на човека е тъмница и каторга за душата, а увлеченията и чувствата са просто веригите, които я оковават. Според него, емоциите само отклоняват човека от неговото единствено призвание, пречат на разума и резултатът е, че го запращат в бездната на порочността и безпросветието. Според моя учител Платон, ако хората успеят да превъзмогнат чувствата си, ако успеят да се освободят от терзаещите ги страсти, то тогава биха постигнали свобода – пълна свобода от материалния свят, като по този начин пред тях би се разкрил мостът към
висшата действителност…
– Значи ли това, премъдри, че човек може да постигне пълно освобождение, но само ако съумее да надскочи чувствата си и открие как да се ръководи изцяло от волята на разума си? – настоял младежът.
– Човешката душа – отговорил Аристотел, – притежава влечения и страсти, които извират от недрата на нейната неразумност. За да възтържествува умът над чувствата и страстите, не е необходимо човек да живее в отричане, в избягване и в криене от света и неговата поквара и изкушение. Необходими са единствено някои условия и предпоставки, за да се вземе правилното решение, точният избор, и за да се направи крачката към целесъобразния живот и градивните постъпки. Усъвършенстването на един човек може и трябва да произлиза от познанието на реалността и от опитомяването на страстите, а не от избягването им. Само чрез познаването им може да се придобие власт над чувствата. Което значи, че човек не надскача чувствата си, а сам себе си. С което всъщност и се самоусъвършенства.